България е една чудесна страна, с прекрасна природа, с красиво Черноморие, тя е и дом на много млади и интелигентни хора. Обаче в тази държава все по-малко от тези амбициозни хора остават тук, за да си осигурят нормален живот в своята родина. Но какво ги кара да напускат този райски кът, да излизат навън сред новото и чуждото? Това е реализацията. Тя е причината, заради която младите хора напускат страната, стремят се към по-високото, към върхът. Но щом има толкова амбициозни хора, защо не останат тук?
Започвайки да мисля по отношение на този въпрос, сърцето ми се изпълва с чувства на болка и гняв. От една страна това е продиктувано от родствената ми връзка с България, с българския народ, нещо повече-гордея се, че съм българка, потомка на сърца изпълнени с много любов, себеотрицание и патриотизъм, а от друга страна съм съвременничка на трудните дни, в които се намираме. Имам чувството, че сякаш сме изоставили нашата страна, сякаш сме изоставили и забравили идеала на поколения българи и родолюбци, дали живота си за България, за нас. Ние сме се превърнали в плевели, потънали сме в неугледни тъмни простори, забравили сме да мислим, да копнеем, не можем да отворим очите си, за да видим раните, които сме си нанесли.
Живеем в двадесет и първи век, векът на техниката, на изкуството, а за България това е векът на по-голямото ниво на престъпност, корупция и самозаличаване от лицето на Земята.
Защо животът тук, в този така прекрасен природен свят, изпълнен с красота и нежност, е толкова строг?
България се е превърнала в мащеха за своите деца. Тук човек трудно може да оцелее, да учи, да си намери работа, да създаде семейство, да прекара спокойно старините си и да бъде погребан като хората. Постоянно се говори колко е голяма безработицата, а всъщност тези данни са наполовина верни ,защото безработицата е двойно , тройно по- голяма от това , което се говори. И на какво се дължи фактът , че млади хора с висше образование не могат да си намерят работа , дори за продавач в кварталния магазин? На какво се дължи фактът, че хора седят с години безработни? Дали е защото те не искат да си намерят работа? Ами какви са заплатите? Рядко можеш да си намериш работа за 500-600лв, защото обикновено ти предлагат, дори по-малко, независимо какво говорят. А за да живее нормално един човек му трябват около 1000 лв и тук не става въпрос за лукс, ами да си плащаш сметките, да си купуваш лекарства, да си купуваш нормална храна и някои дрехи. Е, как могат 2-ма души, които взимат по 400-500лв да решат да имат деца като тези пари не им стигат дори за тях. Да не говорим за липсата на социална политика. Кажете ми как е възможно за един безработен човек няколко месеца да му се полагат някакви пари, а след това нищо, пък на всичко отгоре да го задължават да плаща здравни осигуровки? Откъде този човечец ще вземе пари да преживява, а пък да не говорим да плаща осигуровки. Не е ли това гавра и подигравка? Кажете ми също как е възможно един , човек е раково заболяване да няма право на ТЕЛК? И как е възможно пенсията за ТЕЛК да е под 200лв?! Как ще живее този човек с тези пари? Кажете ми как е възможно пенсионерите да взимат толкова малки пенсии също? Тези хора са работили толкова години и сега вместо като другите пенсионери в нормалните държави да си гледат старините те умират от глад? Кажете ми как може едно погребение да ти излиза над 500лв и ако близките ти нямат тези пари какво става?
Истината е, че няма как да живееш нормално в тази държава с честен труд. И затова има толкова престъпност и корупция.
Вярно, има и други държави, които са по-бедни и от нашата, живеят по-мизерно и от нашите роми, но поне не са тъпкани от своите политици и занемарени от другите страни, сякаш не съществува държава България.
Политиците! Както се казва в една поговорка: “Гледам на мен да ми е добре и на съседа да му е зле”. Тях изобщо не ги интересува накъде ще тръгне държавата, нали си взимат заплатите, и пращат децата си в чужбина! Опа! Отново този “паразит”, чужбина. Нима ние нямаме университети? Не е така. Има много училища и университети, но разбира се те знаят, че българските университети нито осигуряват качествено обучение, нито престижна работа след това. А кой е виновен за това, пак те политиците.
Но стига с тези политици, те са достатъчно егоисти, че и ние да се занимаваме с техните проблеми.
Има друго... Другата част от добрите ученици нямат достатъчно пари, за да влязат в университет. Какво!? Нима не мислите така? В някои учебни заведения не гледат толкова успеха ти, колкото това, колко пари ще им бутнеш, за да осигуриш бъдещето на сина или дъщеря си. Ще дам пример.
Едно момиче със среден месечен доход, около 200 лева, отличничка, кандидатства в много добър университет. В същото време, в това същото учебно заведение, кандидатства друго момиче, което не е отличничка, но финансово осигурена. Места няма. Кого мислите, че ще приемат? Разбира се, че богатото момиче. Докато мама и татко дават пари, тя ще живее като цар. А, какво става с другото момиче? То няма ли право да учи в този университет? Да, разбира се, че има право, но трябва да се хване на работа, да бутне малко пари и тогава вече ще може да влезе. Ами ако пак не го приемат? Ако има още една като богатото момиче? Накрая ще свърши продавачка в някой магазин за хранителни стоки, това е унизително и непростимо!!! Но още по-жалко е когато това момиче или момче след 4-5 години учене пак свърши като продавач/ка в кварталния магазин Как така ще ощетяват хората, които са стигнали до там с толкова много труд? Ако някой не се заеме с решаването на този проблем, скоро няма да има отличници. Ето защо се губи мотивацията на младежите, и все повече от тях гледат само да завършат средното си образование и да търсят начин за оцеляване. Не всички де, някои продължават нагоре и излизат от границите на държавата, за да преуспеят навън. И отново и отново, проблемът с невъзможността за реализация.
Така ще е, докато някой от политиците не види в какво се е превърнала държавата. Ето защо само старите хора гласуват по изборите, защото младежта няма доверие в политиците. Старите хора казват: “Обещаното не е като даденото!” Точно, затова сме на това дередже, потъпквани сме от света, нереализирани. Може би политиците виждат това, но не искат да се заемат с този проблем, но защо им е, нали си живеят живота!?
Мечтата ми за България е да се превърне в една спокойна, сигурна и просперираща държава, където всеки да има възможност за развитие и реализация. Мечтата ми е преди всичко да се промени манталитетът на българите – всеки да е отговорен, да спазва законите, да върши съвестно своята работа. Това от своя страна е предпоставка да се промени положително политическата и икономическа ситуация в страната. В политиката да влезнат хора с нов морал и възгледи, които не са корумпирани и работят за благото на България - да създават закони в полза на всички граждани, изпълнителната и съдебната власт да вършат своята работа прецизно и обективно, така че всички хора да са равни пред законите. За да стане това, трябва, разбира се, да има висока избирателна активност и гражданско общество, което да е коректив на политическата власт и нейните действия или бездействия.
Когато тези обществени и политически промени са налице, те непременно ще доведат и до социален и икономически просперитет на България. Важно е до голяма степен да намалее огромната разлика между много богати и бедни хора в държавата ни, да се появи в действителност средната класа с доходи, които да осигуряват добър стандарт на живот като този в развитите страни. Мечтата ми е да се подобри образованието и здравеопазването, заплатите и пенсиите да бъдат на европейско равнище.
С подобряването на стандарта на живот хората ще имат достатъчно възможности за реализация тук в България, така че силно ще намалее емиграцията в чужбина. Много българи, напуснали страната ни заради несигурната ситуация и ниските доходи, ще имат мотивацията да се завърнат у нас по родните си места при своите близки. Младите семейства ще имат повече деца, когато имат сигурност и финансова стабилност, за да могат да ги отглеждат. Намалената емиграция и увеличената раждаемост на практика ще премахнат демографската криза, в която се намира държавата ни.
Когато в България има стабилна макроикономическа среда, това несъмнено ще привлече много чужди инвестиции във всички райони на страната. Тогава ще се създадат нови работни места, ще спре обезлюдяването на много региони в страната и непрекъснатата миграция от провинцията към столицата в търсене на по-добри възможности.
В заключение мога да кажа, че се надявам всеки със своите усилия и умения да допринесе за това да постигнем мечтата за една по-сигурна и привлекателна България.