щом за теб съм поредната глупачка!
Върви си, щом любовта ни е била невъзможна!
Върви при поредната - единствена жена!
Върви си щом щастие не си откривал в мен!
Остани със нея, щом за теб не значех нищо!
Върви и на нея да се вричаш във любов,
вечен рай, а после, край скоропостижен .
Върви, при поредната - истинска любов!
Не се обръщай! Тя е там. Ти вече закъсня.
Всичко между нас като приказка отшумя
и само снимките напомнят, че не е било сън.
Върви и нека тя да те обича истински,
по начина, по който обичаш днес ти мен.
Върви, щастие в пясъчен замък да градиш.
И на нея се вричай във вярност до последен ден!
Върви и душата ми опустошена ти постели й,
със кръвта ми живот й дай, с тъгата ми стопли я.
Сърцето ми на горяща свещ за вас направи ,
от болка да гори и свети щом любиш я ти!
Върви, нека тя да стопли твоето легло.
А моята душа самотата, нека вледенява.
Не успях да те заменя и аз, туй е моето тегло
Може би някой ден, болката ще свърши,
И ще мога спокойно вечен сън аз да заспя,
а преди това за всичко искрено да простя.
И ще забравя мечтите ни, които с друга сподели...
Душата ми ще полети и няма вече да ме боли.