v За тези, които не ме познават ще кажа накратко за себе си:
v Обичам изкуството:
Опитвам се да пиша и да рисувам. Но не претендирам , че съм поет или художник, а просто човек, който изразява чувствата и вижданията си чрез изкуството. Нещата, които ще прочетете са израз на моите чувства.
Музиката е много важна за мен, любимите ми стилове са: готик, симфоник, пауър, хеви метъл, хард рок и др.
v Обичам природата. Харесва ми, когато имам възможност да се разхождам в парка или край морето с някого и да си говорим.
v За моя характер:
Като цяло съм по-скоро мрачен и меланхоличен човек;
Открита съм и каквото мисля го казвам;
Обичам да казвам какво мисля по дадена тема, независимо дали моето мнение ще е в противоречие с това на всички останали;
Толерантна съм с хората, докато не ми се качат на главата или се държат много несправедливо;
Много романтичен човек съм и за мен любовта е от първостепенно значение;
Обичам да помагам на по-слабите;
за мен сексът без любов е като шоколад без захар и манджа без сол;
Когато обичам даден човек съм готова на всякакви лудости за него;
Не съм търпелив човек и мразя да чакам.
v Не харесвам материалистите, наглите егоисти, лицемерите, лъжците, заядливите хора, несправедливите, хората, които демонстрират прекалено голямо самочувствие и сами се хвалят, не харесвам големи оптимисти, защото те лъжат себе си и другите. Човек, който дава обещания, а не ги изпълнява не е достоен за уважение! Когато казвам на някого, че го обичам, то е защото наистина го чувствам това в този момент. Не вярвам обаче да има вечна любов, всичко рано или късно свършва. Не живея по правилата, защото те са за тези, които са свикнали да вървят по утъпкани пътеки, а аз искам да откривам нови пътища. Винаги имам собствено мнение за нещата от живота и не приемам това, което ми казват, че ТРЯБВА да правя, мисля и чувствам. Според мен всеки може да е прав за себе си, но важното е, да се опитва, да не наранява останалите. Аз съм човек бунтар по душа и смятам, че повечето правила са създадени да бъдат нарушавани иначе светът няма да се променя и всичко ще е все едно и също. Имам някои свои морални принципи, които следвам. Моята гледна точка, често е различна от тази на останалите, но това не ме притеснява, защото не се стремя да се харесвам на всички.
v Ако някой иска да ми е приятел умее трябва да ме разбира, да може, да води достатъчно интересни разговори, за да не ме отегчи и да е човек, на когото мога да разчитам. Много бързо усещам фалша и лицемерието на хората, затова се отдръпвам от тях.
v Смятам, че човек трябва да е искрен дори когато другите не оценяват това негово качество, също така трябва да се стремим да сме по-добри... Аз се старая да съм добра, но не съм безгрешна. Имам си много недостатъци, както всеки човек.
Каква е разликата между .обичам .влюбен/а съм .хлътнал/а съм .харесвам Защо толкова много хора не различават понятията? Защо изричат силни думи, които не подкрепят с действия? ~Vampy~
Защо трябва на чувствата си да даваме имена и граници. Всички хора по различен начин изразяват чувствата си, само дето голяма част от хората са големи егоисти и искат все на тях да им доказваш, че ги обичаш, а те нищо да не правят за теб. А хората се бъркат, защото трудно могат да определят силата на чувствата си.
За мен да обичаш някого значи да го познаваш напълно какъв е и да си готов, да си с него въпреки това, да не искаш да го променяш, да си готов на жертви за него, да те боли, когато той страда и да се радваш, когато той е добре, да правиш за него повече, отколкото той сам те е помолил, да го защитаваш, но и да си готов да му удариш един шамар с думи, когато не може да се осъзнае.
Да обичаш е спокойствие, не е задължително да е свързано с бурни страсти. И човек може да обича различни хора по различен начин.
Да си влюбен е все едно да си пиян, чувстваш много силни емоции, идеализираш другия, хвърчиш в облаците, готов си да скочиш в огъня за него, но не и да го приемеш такъв, какъвто е, защото си изградил твой нереален образ за него. Влюбването е страст и копнеж. Усмивката на другия, аромата му те опияняват.Човек обикновено не може да е влюбен в двама едновременно, защото, ако е силно влюбен само един заема мислите му и става фикс идея за него. Влюбването е малко егоистично понякога.
Човек може да е влюбен, без да обича, когато е прехласнат по някакъв нереален образ и е готов да го нарани в същото време, ако той не прави това, което се очаква от него.
Но най-перфектният вариант е да обичаш и да си влюбен едновременно. Но това рядко се случва.
Да си хлътнал е подобно на това да си влюбен, но в по-слаба степен и минава много по-лесно и бързо, не причинява болка, освен ако не ти е наранено егото и е предимно изградено на физическо привличане.
Харесването е просто да ти е симпатичен някой повече от другите, но нищо по-сериозно.
Какво те научи живота?
Научих, че можеш да обичаш някого повече от живота си и той пак да не те обича , но ти не трябва да му се сърдиш.
Научих, че не бива да заставяш някой човек да те обича. Всичко което ти остава е да бъдеш такъв, че да е възможно да те обичат...Останалото не зависи от теб...
Научих, че надеждата се ражда от самото отчаяние... В моментите на отчаяние човек вижда това, което преди не е виждал...
Научих, че не е важно да получиш това, което си искал, а е важен пътят, който си извървял до него.
Научих, че трябва да се учим не само от собствените си грешки, но и от тези на другите, защото нямаме толкова време за грешки ;)
Научих, че раните в сърцето болят много... не убиват... но никога не зарастват!
Научих, че болката никога не спира, но в един момент спира да ти пука, че те боли ...
Научих, че хората обичат не това, което имат ,а това което никога няма да могат да имат....
Научих,че не можеш да избягаш от съдбата си, колкото и да се опитваш!
Научих, че често пъти нещата не са такива, каквито изглеждат.
Научих, че животът на човек е просто един път, а по пътя си срещаш различни хора ,с които вървиш известно време, но накрая пътищата ви се разделят...Срещаш други, трети и тн, но всъщност на финала оставаш сам! Независимо с колко хора си заобиколен ти винаги си САМ!
Научих,че не трябва да вярваш на 100% на никого!
Научих,че хората, които обичаш рано или късно си отиват от живота ти!
Научих, че можеш да вярваш и разчиташ единствено на себе си!
Научих, че минават години, за да завоюваш доверие, и един миг на глупост, за да го загубиш... завинаги.
Научих, че колкото повече не ти пука, толкова по-добре ще си!
Научих, че няма по-силна болка от тази, причинена от любим човек!
Научих, че не е важно какво мислят другите за мен, а какво мисля аз за себе си!
Научих,че всеки може да казва, че ти е приятел, но по-важно е кой ще е до теб в беда!
Научих,че любовта не умира ,а просто се сменят хората, които обичаш...
Научих,че мечтите са мираж, но без тях не можем...
Научих, че дори да даваш всичко от себе си пак може да не получиш това, което искаш..
Научих,че не е важно какво ми казват, а какво ми показват хората.
Научих,че колкото и да се боря някои неща са недостижими...
Научих,че е безсмислено да казваш колко те боли - на някои хора просто не им пука!
Научих, че не е важно какво имаш в живота си, а кого имаш!
Научих, че не трябва да се сравняваш с другите, защото ти си уникален и специален точно такъв, какъвто си, защото това си ТИ!
Научих, че колкото и прецизно да режеш винаги има две страни.
Научих, че всеки е отговорен за това, което прави независимо какво чувства.
Научих, че не трябва да се фукаш с успеха, защото утре може ти да си на дъното.
Най- лесният начин да си пропилееш живота е ________ ?
Да не направиш нищо смислено в него.
Да обичаш или да си обичан/a? Josh Hah
Ами да обичаш, без да те обичат е мъчение, което понякога се превръща в мазохизъм. Изпитвала съм го и знам, че не е никак хубаво.
Да ме обичат, без да обичам - донякъде се чувстваш добре, но после почваш да се чувстваш виновен, заради това, че не можеш да отвърнеш със същото и в един момент почваш да чувстваш досада и самообвинение. Това също не е хубаво.
Все пак е много по-достойно да обичаш, когато не те обичат, отколкото да отхвърляш този дето те обича.
Най-хубавото е да има споделеност. Несподелената любов е като птица с едно крило.
Какво мислиш за лудите хора ? Black_Lady
За да ти отговоря на този въпрос ще ти дам цитат от една хубава книга " Вероника решава да умре"
"— Луд е този, който живее в някакъв свой свят. Като шизофрениците, психопатите, маниаците — тоест това са хора, различни от останалите.
— Като теб ли?
— Впрочем — продължи Зелка, като се престори, че не е чула въпроса — сигурно си чувала за Айнщайн, който казвал, че не съществува нито време, нито пространство, а съвкупност от двете. Или за Колумб, който настоятелно твърдял, че от другата страна на океана няма бездна, а континент. Или за Едмънд Хилари, който бил сигурен, че човек може да се изкачи на Еверест. Или за Бийтълс, чиято музика, както и начинът им на обличане са били съвсем различни за времето си. Всички тези хора, както и стотици други, също са живели в някакъв свой свят.
„Тази луда казва смислени неща“, помисли си Вероника и си спомни разказваните от майка й истории за светци, които твърдяли, че са говорили с Исус или с Дева Мария. Дали и те не са живели в някакъв свят, различен от този на останалите?
— Веднъж по улиците на Любляна видях да се разхожда една жена с деколтирана червена рокля и изцъклен поглед, а термометърът показваше пет градуса под нулата. Помислих, че е пияна, и поисках да я наметна с палтото си, но тя не прие.
— Може би в нейния свят е било лято, а тялото й е горяло от желание по някого, когото е очаквала. Дори и тази личност да съществува само в нейния делириум, тя има право да живее и да умре така, както й харесва, не мислиш ли?
Вероника не знаеше какво да каже, но думите на лудата бяха съвсем смислени. Дали пък полуголата жена, която бе срещнала по улиците на Любляна, не е била самата тя?
— Ще ти разкажа една приказка — каза Зедка. — Могъщ магьосник поискал да разруши едно царство и излял вълшебна течност в кладенеца, откъдето пиели всички поданици. Който пийнел от водата, полудявал. На другата сутрин от кладенеца вече били пили и полудели всички с изключение на царя и семейството му, които имали отделен кладенец само за тях и до който магьосникът не успял да се добере. Загрижен, царят се опитал да овладее положението и взел редица мерки за опазване на сигурността и здравето на поданиците си. Полицаите и инспекторите обаче също били пили от отровната вода, ето защо указите на царя им се сторили абсурдни и те решили да не ги прилагат. А когато жителите на царството научили за тези декрети, помислили, че техният владетел е полудял и е започнал да диктува безсмислени неща. Втурнали се с крясъци към двореца и поискали от владетеля си да абдикира. Отчаян, царят бил готов да се откаже от трона, но царицата го възпряла и му казала: „Хайде и ние да отидем до кладенеца и да пием. Така ще станем като тях.“ Така и сторили: царят и царицата пили от водата на лудостта и веднага започнали да говорят безсмислени неща. Поданиците им начаса се разкаяли: след като техният цар говори така мъдро, защо да не го оставят да управлява страната? И царството заживяло спокойно, въпреки че поданиците му се държали съвсем различно от съседите си.
Подражаваш ли на някого? Ако- да, на кого? Коя е твоята най-съкровена мечта? Любим празник? А защо точно той ти е любим? В какво вярваш? В какво не? Какво не харесваш у хората? Кое те кара да плачеш? А кое да се усмихваш? ☽◯☾ Стефизагрия Пасифлора ☽◯☾
Не подражавам на никого, а съм такава, каквато искам да бъда.
Най-съкровена мечта... не знам... Има доста неща.
Нямам любими празници, не обичам празниците като цяло, но ако се случи да ги прекарам добре се радвам, но това е рядкост.
Вярвам, че добрата енергия на Бог е тази, която те кара да живееш в мир, любов, спокойствие, разбирателство, щастие и лекота. Но за да се доближиш до Бога трябва да се откъснеш от всякакви земни страсти, от всякакви привързаности към материалното, от всякаква злоба, завист и изобщо страсти които не ти дават покой. И само когато се освободиш от оковите на земното душата ти ще се извиси в небесното.
Силата на мрака или дяволът е тази на злобата, отмъщението, яростта, на всички земни страсти, на гордостта. Тя те кара да се чувстваш по-силен понякога, дава ти понякога някакви земни наслади, но после заплащаш с много болка, загуба на душевния мир и равновесие.
Никой не те наказва, а всяко твое дело има последствия, натрупване на карма, от която не можеш да избягаш. всяко страдание, което причиняваш на друг рано или късно се заплаща.
Когато човек умре отива в духовния свят, където е неговото истинско семейство. Там душите са разпределени в отделни класове и семейства спрямо тяхното развитие и сходства. Там по-напредналите души ти показват какви грешки си допуснал в този си живот какви уроци трябва да научиш в следващия. И колкото по-неправилно си живял в предния си живот толкова по-лош ще е сегашния ти. С някои души от нашето семейство се срещаме на Земята, но никога с всичките.
За да постигнеш хармония трябва да постигнеш баланс. Така е и в любовта. Представи си, че имаш шише пълно с някаква течност и тази течност е любовта ти можеш да изсипеш течността в една голяма чаша (един човек), а можеш и да я разпределиш в много малки, но течността си остава една и съща, когато е изсипеш в една чаша нарушаваш баланса и се появява зависимост, а когато я разпределиш в много малки ти даваш от въпросното вълшебство на всички и в същото време не получаваш зависимост към никой, защото всичко е разпределено по равно. Но това е много трудно постижимо поне за мен.
Не вярвам в ада, рая и много други глупости за които трябва да напиша цяла тема :)
Не харесвам - егоизмът, липсата на състрадание и справедливост, самохвалството, лицемерието, жестокостта, това да се стремят да са всички "нормални", т.е да са в някакви рамки и да губят индивидуалността си.
Плача най-вече заради отношението на дадени хора към мен, за безвъзвратно изгубеното или заради грешките си, които не мога да променя.
Усмихват ме малките, но добри жестове, вниманието, обичта които някои ми показват, природата, изкуството и др.
Разкажи ми нещо за най-любимото ти същество... Зависимост.
Въпросът е твърде личен, затова няма да се впускам в подробни описания. Има няколко човека, които са ми най-скъпи на сърцето.
Единият е нежен и изпълнен с живот като пролетта, но в същото време спокоен , топъл и меланхоличен, като есента. Той е много раним, чувствителен и добър, но понякога прави необмислени и ексцентрични неща. Той е човекът, който ми е най-близък в момента, който ми дава сили и е винаги до мен. С него по много неща си приличаме, но се различаваме по някои ,които пък ни помагат взаимно да се допълваме. Той е като светъл ден.
Другият човек е като горещо лято. В един момент, а след това като сурова зима. Горещото му сърце е покрито с дебел слой лед, зад който крие истинската си същност. Всъщност може да бъде добър приятел, но и враг стига да поиска. Той е срамежливо и чувствително момче, но се прави на груб и циничен,защото се страхува ,че могат хората да го наранят. Може да те накара да се почувстваш жив с една дума, но и да те убие пак с една дума. Веднъж изгубиш ли доверието му, или ако го нараниш нищо не е в състояние да го накара да ти прости. Много горд е и дори да страда не обича да го показва. Прави се на непукист,когато му е тъжно гледа да не го показва. Една огромна любов и близост ме свързват с него, но в същото време непреодолима пропаст ни разделя. Той е като мрак в който потъвам. Той е като част от мен, дори когато е на стотици км от мен.
Третият човек е моята духовна сестричка. Тя по много неща прилича на мен, но е по-добра от мен. Има прекрасна усмивка и дори когато е тъжна пак успява да се усмихне, тя е много чувствителна, смела и силна, умее да обича истински, но заради прекалената си доброта често страда. Тя е светлина, топлота и нежност. Тя е родена да бъде свободна като птица, да се рее в небесата.
Четвъртият човек е моята кръвна сестричка. Добричка, срамежлива и много наивна, запазила е детското в себе си все още. Тя по характер е доста различна от мен.
Петият човек е най-близкият ми приятел, който ми е вече като брат почти. Той е много щур, забавен, понякога леко тъжен, зад бронята от злоба крие добра и чувствителна душа. С него сме хем много различни, хем си приличаме. Той може да бъде и романтичен , но и да те вледени от злоба. Умее да контролира чувствата си за разлика от мен. Може да измисля хем големи простотии , хем да бъде сериозен когато трябва.
Каква е склонността ти да правиш компромиси в една връзка, и от какво естество биха били те? Можеш ли да се промениш в името на половинката си - защо и до колко? Къде са твоите "граници" в това отношение? Има ли черти или навици, които биха те отказали дори да опиташ да се обвържеш? Кои са те? ярко черен изгрев.
По принцип правя много компромиси в една връзка, когато обичам съответния човек.
Компромисите могат да са от различно естество, стига да ги считам за приемливи за мен. Не мога да се променя в името на никого и заради никого. Промяната трябва да е нещо, което ти осъзнаваш и искаш, тя трябва да е естествен процес вследствие на дадени обстоятелства в живота ти. Никой не бива да се променя принудително заради другите, защото всяка промяна заради друг, която не е осъзната като необходимост и потребност от теб самия е вид насилие, от страна на този който те кара да се променяш. Ако някой ме обича ще ме приеме такава, каквато съм, а не такава каквато иска да бъда. Можеш да промениш някои лоши навици заради другия или някои дребни неща, но да правиш промяна в начина си на мислене, в поведението си генерално, в характера си, в ценностите си, в целите си и тн е нещо, което не трябва да правиш заради желанието на другия, а само заради самия себе си. Ако някой има тотално разминаване в характера и начина си на мислене с теб и между вас се получават постоянни търкания и неразбирателства, то значи този човек не е подходящ за твой спътник в живота.
Има ли черти, или навици, които биха те отказали дори да опиташ да се обвържеш? Кои са те?
Ами има разбира се, това е както казах не пасване по характер, начин на мислене, желания и др. Когато има прекалено много различия между мен и другия човек и не си подхождаме една връзка би била мъчителна и за двама ни. Също така не бих понесла човек, който иска да доминира над мен, да си мисли, че е нещо повече от мен и ме потиска или кара ме да се чувствам неоценена, недостатъчно добра, излишна. Не бих понесла човек, който ме лъже постоянно за най-различни неща. Не бих понесла човек, който е несериозен и не държи на думата си, заради което вечно не спазва обещанията си. Не бих понесла някой, който не показва, че съм достатъчно значима за него и поставя други хора или неща като приоритет пред мен и връзката ни. Не бих понесла и някакъв мъж, който си позволява да упражнява насилие под каквато и да е форма над някой по-слаб от него( най-вече деца и жени).
И дори да обичам много даден мъж и да страдам от раздялата ни, няма да мога да направя компромис с горните неща, защото от опит знам, че ако направя компромис с тези неща няма да съм щастлива в тази връзка.
Какво е мнението ти за наркотиците и хората, зависими от тях? По-лоши ли са те от останалата част от обществото и ако да, с какво? Ти познаваш ли такива? А имаш ли личен опит с наркотични вещества? Кой е твоят личен наркотик? ярко черен изгрев.
Повечето хора мислят, че те са слаби хора, но за мен е грозно някой да казва, че другият е слаб само защото е избрал друг път от него. Пък и кой може да каже кой в действителност е силен и кой слаб, след като силата на всеки е различна, както чувствителността му , психиката му и поносимостта на болката . Аз не ги осъждам, но не и не мисля, че това което правят е правилно. Според мен те са нещастни хора, които са събрали много болка в душата си, търсили са начини да преодолеят болката, но като не са могли по друг начин да се справят са прибягнали към наркотиците, които им носят временна радост. Лошото е, че така съсипват и своя живот и този на близките им. Един наркоман или алкохолик е голямо бреме за хората около него. Но не зная защо алкохолиците винаги са ми били по-неприятни...Може би, защото един наркоман много по-трудно може да се откаже от наркотиците, докато за алкохолика е значително по-лесно, пък и обществото често толерира алкохолиците, докато са наркоманите се държат като с прокажени. По-лоши ли са... не зная. Но мисля, че дългата употреба на наркотици и алкохол може да доведе до деградация на личността, понеже падат задръжките, морала, а ценностите губят своята стойност... Дълбоко в себе си може да са добри, но под въздействие на наркотиците се променят....
Близки приятели наркомани не съм имала. Но имах един познат, момче на възраст почти колкото мен, което беше наркоман от поне 10г, ако не и повече, той ми разказваше че е пробвал всякакви видове наркотици, разказваше ми как са му въздействали те....Беше симпатично момче, което според мен беше свръхчувствително, но животът му е бил изключително тежък, което го е накарало да прибегне към дрогата. Той беше много отчаян, нямаше желание за живот и развитие. Беше се възприел като жертва, нямаше самочувствие и искаше хората да го съжаляват. Аз го разбирах и исках да му помогна, но неговият негативизъм беше твърде много, дори за мен. Но не това беше причина да не станем по-близки, а това, че благодарение на наркотиците и живота, който е имал беше изгубил ценностите си.
Имах друг познат, който считах за доста близък... Той навремето бил употребявал наркотици, но се беше отказал от тях. Беше човек със силна воля, много позитивен, умен, чувствителен и сърдечен... За мен беше удоволствие да общуваме. Харесвах го като приятел и като мъж, но това, че той е извън Б-я, че е много зает с други ангажименти и разни други обстоятелства са причината да изгубим връзка през последната година.
Аз самата никога не съм дори опитвала някакъв наркотик. Личен наркотик за мен са шоколада(сладките неща), музиката, някой който обичам и изкуството.
И за да се поставя на мястото на наркоман написах този стих:
Последна доза
Прости ми, дъжд- аз не дочаках,
прости ми, слънце, поканено в мен.
Прости ми, душа, със отрова те залях,
прости ми, огън в сърцето роден.
Пиша, плачейки,
нося вода от пустиния,
мисля, забравяйки,
че съм на "Аз"-а робиния.
И с една илюзия гина,
очаквала очи от оня свят.
Нима душата е от глина?
А мъдрецът е в нас е непознат.
Прости ми, приятелю- тръгвам си.
Земята мрази да ме чака.
Небето виждах само в сънищата си,
отивам си - пътеката е пряка.
Прости ми, клето мое сърце!
Умирам- сбогом слънце,
сбогом луна...
***
Аз исках да дойда при теб,
а ти не го ли разбра?
Защо трябва на чувствата си да даваме имена и граници. Всички хора по различен начин изразяват чувствата си, само дето голяма част от хората са големи егоисти и искат все на тях да им доказваш, че ги обичаш, а те нищо да не правят за теб. А хората се бъркат, защото трудно могат да определят силата на чувствата си.
За мен да обичаш някого значи да го познаваш напълно какъв е и да си готов, да си с него въпреки това, да не искаш да го променяш, да си готов на жертви за него, да те боли, когато той страда и да се радваш, когато той е добре, да правиш за него повече, отколкото той сам те е помолил, да го защитаваш, но и да си готов да му удариш един шамар с думи, когато не може да се осъзнае.
Да обичаш е спокойствие, не е задължително да е свързано с бурни страсти. И човек може да обича различни хора по различен начин.
Да си влюбен е все едно да си пиян, чувстваш много силни емоции, идеализираш другия, хвърчиш в облаците, готов си да скочиш в огъня за него, но не и да го приемеш такъв, какъвто е, защото си изградил твой нереален образ за него. Влюбването е страст и копнеж. Усмивката на другия, аромата му те опияняват.Човек обикновено не може да е влюбен в двама едновременно, защото, ако е силно влюбен само един заема мислите му и става фикс идея за него. Влюбването е малко егоистично понякога.
Човек може да е влюбен, без да обича, когато е прехласнат по някакъв нереален образ и е готов да го нарани в същото време, ако той не прави това, което се очаква от него.
Но най-перфектният вариант е да обичаш и да си влюбен едновременно. Но това рядко се случва.
Да си хлътнал е подобно на това да си влюбен, но в по-слаба степен и минава много по-лесно и бързо, не причинява болка, освен ако не ти е наранено егото и е предимно изградено на физическо привличане.
Харесването е просто да ти е симпатичен някой повече от другите, но нищо по-сериозно.
Какво те научи живота?
Научих, че можеш да обичаш някого повече от живота си и той пак да не те обича , но ти не трябва да му се сърдиш.
Научих, че не бива да заставяш някой човек да те обича. Всичко което ти остава е да бъдеш такъв, че да е възможно да те обичат...Останалото не зависи от теб...
Научих, че надеждата се ражда от самото отчаяние... В моментите на отчаяние човек вижда това, което преди не е виждал...
Научих, че не е важно да получиш това, което си искал, а е важен пътят, който си извървял до него.
Научих, че трябва да се учим не само от собствените си грешки, но и от тези на другите, защото нямаме толкова време за грешки ;)
Научих, че раните в сърцето болят много... не убиват... но никога не зарастват!
Научих, че болката никога не спира, но в един момент спира да ти пука, че те боли ...
Научих, че хората обичат не това, което имат ,а това което никога няма да могат да имат....
Научих,че не можеш да избягаш от съдбата си, колкото и да се опитваш!
Научих, че често пъти нещата не са такива, каквито изглеждат.
Научих, че животът на човек е просто един път, а по пътя си срещаш различни хора ,с които вървиш известно време, но накрая пътищата ви се разделят...Срещаш други, трети и тн, но всъщност на финала оставаш сам! Независимо с колко хора си заобиколен ти винаги си САМ!
Научих,че не трябва да вярваш на 100% на никого!
Научих,че хората, които обичаш рано или късно си отиват от живота ти!
Научих, че можеш да вярваш и разчиташ единствено на себе си!
Научих, че минават години, за да завоюваш доверие, и един миг на глупост, за да го загубиш... завинаги.
Научих, че колкото повече не ти пука, толкова по-добре ще си!
Научих, че няма по-силна болка от тази, причинена от любим човек!
Научих, че не е важно какво мислят другите за мен, а какво мисля аз за себе си!
Научих,че всеки може да казва, че ти е приятел, но по-важно е кой ще е до теб в беда!
Научих,че любовта не умира ,а просто се сменят хората, които обичаш...
Научих,че мечтите са мираж, но без тях не можем...
Научих, че дори да даваш всичко от себе си пак може да не получиш това, което искаш..
Научих,че не е важно какво ми казват, а какво ми показват хората.
Научих,че колкото и да се боря някои неща са недостижими...
Научих,че е безсмислено да казваш колко те боли - на някои хора просто не им пука!
Научих, че не е важно какво имаш в живота си, а кого имаш!
Научих, че не трябва да се сравняваш с другите, защото ти си уникален и специален точно такъв, какъвто си, защото това си ТИ!
Научих, че колкото и прецизно да режеш винаги има две страни.
Научих, че всеки е отговорен за това, което прави независимо какво чувства.
Научих, че не трябва да се фукаш с успеха, защото утре може ти да си на дъното.
Най- лесният начин да си пропилееш живота е ________ ?
Да не направиш нищо смислено в него.
Да обичаш или да си обичан/a? Josh Hah
Ами да обичаш, без да те обичат е мъчение, което понякога се превръща в мазохизъм. Изпитвала съм го и знам, че не е никак хубаво.
Да ме обичат, без да обичам - донякъде се чувстваш добре, но после почваш да се чувстваш виновен, заради това, че не можеш да отвърнеш със същото и в един момент почваш да чувстваш досада и самообвинение. Това също не е хубаво.
Все пак е много по-достойно да обичаш, когато не те обичат, отколкото да отхвърляш този дето те обича.
Най-хубавото е да има споделеност. Несподелената любов е като птица с едно крило.
Какво мислиш за лудите хора ? Black_Lady
За да ти отговоря на този въпрос ще ти дам цитат от една хубава книга " Вероника решава да умре"
"— Луд е този, който живее в някакъв свой свят. Като шизофрениците, психопатите, маниаците — тоест това са хора, различни от останалите.
— Като теб ли?
— Впрочем — продължи Зелка, като се престори, че не е чула въпроса — сигурно си чувала за Айнщайн, който казвал, че не съществува нито време, нито пространство, а съвкупност от двете. Или за Колумб, който настоятелно твърдял, че от другата страна на океана няма бездна, а континент. Или за Едмънд Хилари, който бил сигурен, че човек може да се изкачи на Еверест. Или за Бийтълс, чиято музика, както и начинът им на обличане са били съвсем различни за времето си. Всички тези хора, както и стотици други, също са живели в някакъв свой свят.
„Тази луда казва смислени неща“, помисли си Вероника и си спомни разказваните от майка й истории за светци, които твърдяли, че са говорили с Исус или с Дева Мария. Дали и те не са живели в някакъв свят, различен от този на останалите?
— Веднъж по улиците на Любляна видях да се разхожда една жена с деколтирана червена рокля и изцъклен поглед, а термометърът показваше пет градуса под нулата. Помислих, че е пияна, и поисках да я наметна с палтото си, но тя не прие.
— Може би в нейния свят е било лято, а тялото й е горяло от желание по някого, когото е очаквала. Дори и тази личност да съществува само в нейния делириум, тя има право да живее и да умре така, както й харесва, не мислиш ли?
Вероника не знаеше какво да каже, но думите на лудата бяха съвсем смислени. Дали пък полуголата жена, която бе срещнала по улиците на Любляна, не е била самата тя?
— Ще ти разкажа една приказка — каза Зедка. — Могъщ магьосник поискал да разруши едно царство и излял вълшебна течност в кладенеца, откъдето пиели всички поданици. Който пийнел от водата, полудявал. На другата сутрин от кладенеца вече били пили и полудели всички с изключение на царя и семейството му, които имали отделен кладенец само за тях и до който магьосникът не успял да се добере. Загрижен, царят се опитал да овладее положението и взел редица мерки за опазване на сигурността и здравето на поданиците си. Полицаите и инспекторите обаче също били пили от отровната вода, ето защо указите на царя им се сторили абсурдни и те решили да не ги прилагат. А когато жителите на царството научили за тези декрети, помислили, че техният владетел е полудял и е започнал да диктува безсмислени неща. Втурнали се с крясъци към двореца и поискали от владетеля си да абдикира. Отчаян, царят бил готов да се откаже от трона, но царицата го възпряла и му казала: „Хайде и ние да отидем до кладенеца и да пием. Така ще станем като тях.“ Така и сторили: царят и царицата пили от водата на лудостта и веднага започнали да говорят безсмислени неща. Поданиците им начаса се разкаяли: след като техният цар говори така мъдро, защо да не го оставят да управлява страната? И царството заживяло спокойно, въпреки че поданиците му се държали съвсем различно от съседите си.
Подражаваш ли на някого? Ако- да, на кого? Коя е твоята най-съкровена мечта? Любим празник? А защо точно той ти е любим? В какво вярваш? В какво не? Какво не харесваш у хората? Кое те кара да плачеш? А кое да се усмихваш? ☽◯☾ Стефизагрия Пасифлора ☽◯☾
Не подражавам на никого, а съм такава, каквато искам да бъда.
Най-съкровена мечта... не знам... Има доста неща.
Нямам любими празници, не обичам празниците като цяло, но ако се случи да ги прекарам добре се радвам, но това е рядкост.
Вярвам, че добрата енергия на Бог е тази, която те кара да живееш в мир, любов, спокойствие, разбирателство, щастие и лекота. Но за да се доближиш до Бога трябва да се откъснеш от всякакви земни страсти, от всякакви привързаности към материалното, от всякаква злоба, завист и изобщо страсти които не ти дават покой. И само когато се освободиш от оковите на земното душата ти ще се извиси в небесното.
Силата на мрака или дяволът е тази на злобата, отмъщението, яростта, на всички земни страсти, на гордостта. Тя те кара да се чувстваш по-силен понякога, дава ти понякога някакви земни наслади, но после заплащаш с много болка, загуба на душевния мир и равновесие.
Никой не те наказва, а всяко твое дело има последствия, натрупване на карма, от която не можеш да избягаш. всяко страдание, което причиняваш на друг рано или късно се заплаща.
Когато човек умре отива в духовния свят, където е неговото истинско семейство. Там душите са разпределени в отделни класове и семейства спрямо тяхното развитие и сходства. Там по-напредналите души ти показват какви грешки си допуснал в този си живот какви уроци трябва да научиш в следващия. И колкото по-неправилно си живял в предния си живот толкова по-лош ще е сегашния ти. С някои души от нашето семейство се срещаме на Земята, но никога с всичките.
За да постигнеш хармония трябва да постигнеш баланс. Така е и в любовта. Представи си, че имаш шише пълно с някаква течност и тази течност е любовта ти можеш да изсипеш течността в една голяма чаша (един човек), а можеш и да я разпределиш в много малки, но течността си остава една и съща, когато е изсипеш в една чаша нарушаваш баланса и се появява зависимост, а когато я разпределиш в много малки ти даваш от въпросното вълшебство на всички и в същото време не получаваш зависимост към никой, защото всичко е разпределено по равно. Но това е много трудно постижимо поне за мен.
Не вярвам в ада, рая и много други глупости за които трябва да напиша цяла тема :)
Не харесвам - егоизмът, липсата на състрадание и справедливост, самохвалството, лицемерието, жестокостта, това да се стремят да са всички "нормални", т.е да са в някакви рамки и да губят индивидуалността си.
Плача най-вече заради отношението на дадени хора към мен, за безвъзвратно изгубеното или заради грешките си, които не мога да променя.
Усмихват ме малките, но добри жестове, вниманието, обичта които някои ми показват, природата, изкуството и др.
Разкажи ми нещо за най-любимото ти същество... Зависимост.
Въпросът е твърде личен, затова няма да се впускам в подробни описания. Има няколко човека, които са ми най-скъпи на сърцето.
Единият е нежен и изпълнен с живот като пролетта, но в същото време спокоен , топъл и меланхоличен, като есента. Той е много раним, чувствителен и добър, но понякога прави необмислени и ексцентрични неща. Той е човекът, който ми е най-близък в момента, който ми дава сили и е винаги до мен. С него по много неща си приличаме, но се различаваме по някои ,които пък ни помагат взаимно да се допълваме. Той е като светъл ден.
Другият човек е като горещо лято. В един момент, а след това като сурова зима. Горещото му сърце е покрито с дебел слой лед, зад който крие истинската си същност. Всъщност може да бъде добър приятел, но и враг стига да поиска. Той е срамежливо и чувствително момче, но се прави на груб и циничен,защото се страхува ,че могат хората да го наранят. Може да те накара да се почувстваш жив с една дума, но и да те убие пак с една дума. Веднъж изгубиш ли доверието му, или ако го нараниш нищо не е в състояние да го накара да ти прости. Много горд е и дори да страда не обича да го показва. Прави се на непукист,когато му е тъжно гледа да не го показва. Една огромна любов и близост ме свързват с него, но в същото време непреодолима пропаст ни разделя. Той е като мрак в който потъвам. Той е като част от мен, дори когато е на стотици км от мен.
Третият човек е моята духовна сестричка. Тя по много неща прилича на мен, но е по-добра от мен. Има прекрасна усмивка и дори когато е тъжна пак успява да се усмихне, тя е много чувствителна, смела и силна, умее да обича истински, но заради прекалената си доброта често страда. Тя е светлина, топлота и нежност. Тя е родена да бъде свободна като птица, да се рее в небесата.
Четвъртият човек е моята кръвна сестричка. Добричка, срамежлива и много наивна, запазила е детското в себе си все още. Тя по характер е доста различна от мен.
Петият човек е най-близкият ми приятел, който ми е вече като брат почти. Той е много щур, забавен, понякога леко тъжен, зад бронята от злоба крие добра и чувствителна душа. С него сме хем много различни, хем си приличаме. Той може да бъде и романтичен , но и да те вледени от злоба. Умее да контролира чувствата си за разлика от мен. Може да измисля хем големи простотии , хем да бъде сериозен когато трябва.
Каква е склонността ти да правиш компромиси в една връзка, и от какво естество биха били те? Можеш ли да се промениш в името на половинката си - защо и до колко? Къде са твоите "граници" в това отношение? Има ли черти или навици, които биха те отказали дори да опиташ да се обвържеш? Кои са те? ярко черен изгрев.
По принцип правя много компромиси в една връзка, когато обичам съответния човек.
Компромисите могат да са от различно естество, стига да ги считам за приемливи за мен. Не мога да се променя в името на никого и заради никого. Промяната трябва да е нещо, което ти осъзнаваш и искаш, тя трябва да е естествен процес вследствие на дадени обстоятелства в живота ти. Никой не бива да се променя принудително заради другите, защото всяка промяна заради друг, която не е осъзната като необходимост и потребност от теб самия е вид насилие, от страна на този който те кара да се променяш. Ако някой ме обича ще ме приеме такава, каквато съм, а не такава каквато иска да бъда. Можеш да промениш някои лоши навици заради другия или някои дребни неща, но да правиш промяна в начина си на мислене, в поведението си генерално, в характера си, в ценностите си, в целите си и тн е нещо, което не трябва да правиш заради желанието на другия, а само заради самия себе си. Ако някой има тотално разминаване в характера и начина си на мислене с теб и между вас се получават постоянни търкания и неразбирателства, то значи този човек не е подходящ за твой спътник в живота.
Има ли черти, или навици, които биха те отказали дори да опиташ да се обвържеш? Кои са те?
Ами има разбира се, това е както казах не пасване по характер, начин на мислене, желания и др. Когато има прекалено много различия между мен и другия човек и не си подхождаме една връзка би била мъчителна и за двама ни. Също така не бих понесла човек, който иска да доминира над мен, да си мисли, че е нещо повече от мен и ме потиска или кара ме да се чувствам неоценена, недостатъчно добра, излишна. Не бих понесла човек, който ме лъже постоянно за най-различни неща. Не бих понесла човек, който е несериозен и не държи на думата си, заради което вечно не спазва обещанията си. Не бих понесла някой, който не показва, че съм достатъчно значима за него и поставя други хора или неща като приоритет пред мен и връзката ни. Не бих понесла и някакъв мъж, който си позволява да упражнява насилие под каквато и да е форма над някой по-слаб от него( най-вече деца и жени).
И дори да обичам много даден мъж и да страдам от раздялата ни, няма да мога да направя компромис с горните неща, защото от опит знам, че ако направя компромис с тези неща няма да съм щастлива в тази връзка.
Какво е мнението ти за наркотиците и хората, зависими от тях? По-лоши ли са те от останалата част от обществото и ако да, с какво? Ти познаваш ли такива? А имаш ли личен опит с наркотични вещества? Кой е твоят личен наркотик? ярко черен изгрев.
Повечето хора мислят, че те са слаби хора, но за мен е грозно някой да казва, че другият е слаб само защото е избрал друг път от него. Пък и кой може да каже кой в действителност е силен и кой слаб, след като силата на всеки е различна, както чувствителността му , психиката му и поносимостта на болката . Аз не ги осъждам, но не и не мисля, че това което правят е правилно. Според мен те са нещастни хора, които са събрали много болка в душата си, търсили са начини да преодолеят болката, но като не са могли по друг начин да се справят са прибягнали към наркотиците, които им носят временна радост. Лошото е, че така съсипват и своя живот и този на близките им. Един наркоман или алкохолик е голямо бреме за хората около него. Но не зная защо алкохолиците винаги са ми били по-неприятни...Може би, защото един наркоман много по-трудно може да се откаже от наркотиците, докато за алкохолика е значително по-лесно, пък и обществото често толерира алкохолиците, докато са наркоманите се държат като с прокажени. По-лоши ли са... не зная. Но мисля, че дългата употреба на наркотици и алкохол може да доведе до деградация на личността, понеже падат задръжките, морала, а ценностите губят своята стойност... Дълбоко в себе си може да са добри, но под въздействие на наркотиците се променят....
Близки приятели наркомани не съм имала. Но имах един познат, момче на възраст почти колкото мен, което беше наркоман от поне 10г, ако не и повече, той ми разказваше че е пробвал всякакви видове наркотици, разказваше ми как са му въздействали те....Беше симпатично момче, което според мен беше свръхчувствително, но животът му е бил изключително тежък, което го е накарало да прибегне към дрогата. Той беше много отчаян, нямаше желание за живот и развитие. Беше се възприел като жертва, нямаше самочувствие и искаше хората да го съжаляват. Аз го разбирах и исках да му помогна, но неговият негативизъм беше твърде много, дори за мен. Но не това беше причина да не станем по-близки, а това, че благодарение на наркотиците и живота, който е имал беше изгубил ценностите си.
Имах друг познат, който считах за доста близък... Той навремето бил употребявал наркотици, но се беше отказал от тях. Беше човек със силна воля, много позитивен, умен, чувствителен и сърдечен... За мен беше удоволствие да общуваме. Харесвах го като приятел и като мъж, но това, че той е извън Б-я, че е много зает с други ангажименти и разни други обстоятелства са причината да изгубим връзка през последната година.
Аз самата никога не съм дори опитвала някакъв наркотик. Личен наркотик за мен са шоколада(сладките неща), музиката, някой който обичам и изкуството.
И за да се поставя на мястото на наркоман написах този стих:
Последна доза
Прости ми, дъжд- аз не дочаках,
прости ми, слънце, поканено в мен.
Прости ми, душа, със отрова те залях,
прости ми, огън в сърцето роден.
Пиша, плачейки,
нося вода от пустиния,
мисля, забравяйки,
че съм на "Аз"-а робиния.
И с една илюзия гина,
очаквала очи от оня свят.
Нима душата е от глина?
А мъдрецът е в нас е непознат.
Прости ми, приятелю- тръгвам си.
Земята мрази да ме чака.
Небето виждах само в сънищата си,
отивам си - пътеката е пряка.
Прости ми, клето мое сърце!
Умирам- сбогом слънце,
сбогом луна...
***
Аз исках да дойда при теб,
а ти не го ли разбра?